Започна новата седмица. Иска ни се тя да бъде успешна, независимо от новините за обири през почивните дни, погребението на полският президент, битите деца от пияни родители и вулкана, който създаде суматоха по-голяма от тази която биха могли да създадат всички политици по света взети заедно. За съжаление през почивните дни добри вести почти нямаше, освен едно изречение в прогнозата за времето на БТВ в неделя вечер, когато с присъщият си хумор, водещият каза, че от Средиземноморието приближавал някаккъв антициклон определен като "Най-после да се появи антициклон който да свърши нещо полезно", имайки предвид че той ще повлияе да се разкара облага от вулкана в Исландия, по-познат по света само като "облака".

Все пак - рекох си - и това е нещо. ОБнадежден и с очаквания за по-добра седмица, след началото на работния ден в офиса реших да проверя какво става във Фейсбук-а. Не бях влизал от около седмица и останах учуден от това колко много неща ми де бяха случили. Първо се разправих с поканите за приятелство, като приех 2 от хора които познавам, още две от някакви други хора, които не познавах, но имах чувството, че съм виждал някъде и след това отхвърлих три от хора, за които нямах никаква идея какви са. Дойде ред и на другите покани - общо окло 90 на брой. В половината от тях някакви хора (знайни и незнайни) ме караха да обработвам някаква ферма, още 20 човека ме призоваваха да си тегля късмети от които щях да открия дълбоки тайни за себе си - в кой град искам да живея, кога съм роден, как щях да се казва ако бях жена и дори мога ли да бъда любовник на приятелката на приятелка на мой проятел. Имаше покани да се включа в някаква мафиотска война, да се целувам с някакви хора, както и да подкрепя събития от световна значимост - строеж на развъдник за змиорки някъде в Южна България, поредната обиколка в Европа на Симеон Дянков, опазването на някакво отровно цвете от които били останали 5-6 екземпляра както и някакъв високо технологичн фестивал, за който не ставаше ясно кога и къде ще се проведе.

Отне ми още 10 минути докато дам Ignore на всичко това. Замислих се какво място е това Фейсбук и стигнах до извода, че е напълно подходящо да свършиш неща, които извън него биха били трудно осъществими, като например да станеш приятел с хора които не познаваш. ОСвен това е много подходящо и да те открият хора които не искаш да виждаш, както и да подкрепяш всевъзможни инициативи. Можеш да станеш един от многото които спират глобалното затопляне по Интернет и от също толкова многото които се борят срещу изчезването на малката пъстроцветна риба - клюн, която както се оказа живеела някъде около Австралия. Разбира се, в последните дни повечето постове са от хора, които се намират по летищата в Европа и през 20 минути ни уведомяват как върви придвижването им. На тях им пожелаваме успешно завръщане.

Колкото повече си мисля, токлова повече се чудя защо имам акаунт там. Беше модерно да имаш акаунт в социалната мрежа, но май само това. Ще взема да се самоизтрия....

В.